Щастлива съдба

Nov 30, 2010, 12:46 PM

Poetry » Love

727 0 0

Щом пада нощта, с мрака вечерен,
пада върху ми и тиха печал,
ниже тя дълго спомени скъпи,
от мигове, дни и години обични,
които ти, в тоз живот си ми дал...
Щом в утрото блесне светла зора,
посрещам я с блажените думи -
колко щастлива е мойта съдба,
с нашите кръстосани друми!
D. Patton

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Щастлива съдба

Want to read more?

Random works