dimi49 (Димка Първанова)
48 585
Apr 25, 2009, 8:52 PM

Щастливи бяхме 

  Poetry » Other
1141 0 5

От тебе тръгнах си, реших накрая.
Ключът на вратата щракна след мен...
Остана сам, не си щастлив, аз зная,
макар да не изглеждаш изморен.

Досети се и ми поиска прошка,
защото си с характер благ и мил.
Във сложната житейска въртележка
„специалната” жена си наранил.

„Жената на живота” ти я няма...
Надявам се да не е проблем, нали?
Различно е – животът продължава
в компания на „другите” жени.

Но ний сме вече зрели, мъдри хора.
Щастливи бяхме, не ще го отречем,
трупана с годините умора -
не е причина клона да сечем.

Приятелството ни е трайно, знаем,
друг вариант не може да изберем.
Топлина търсим, макар и назаем,
защото ни чака студеният ден...

© Димка Първанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Най-истинската раздяла е да си тръгнеш без болка! Браво!
  • А аз мисля, ако позволите, че силата е в това да си тръгнеш от там, където любовта е въздъхнала след бурна и огнена страст и е издъхнала...А в приятелство след това, аз нещо не вярвам...Поздравления за стиха и преодоления страх от студения ден!
  • Дими, поздравления за написаното! Тъжно, болезнено, но "Приятелството ни е трайно..." Нещо скъпо остава... Поздрави!
  • Благодаря за оценката и коментара,защото ми е нужна подкрепа в плахите ми опити да пиша стихове.
  • ... понякога животът ни е низ от затворени врати.. , но всъщност това означава, че си имала смелостта да ги отваряш , преди това..
Random works
: ??:??