Щастливият край
Декември вдянал е конеца златен
и нощта бродира...
Малко остана... Светът на пясъчен часовник ми прилича...
Мигове... Секунди... Денят умира!
А за теб, моя болко, времето изтича...
И преди стенният часовник полунощ да отчете,
иди си, болко... В тишината всяка дума друга е неловка!
Остави ме! Нека стрелката всеки спомен за теб помете...
Малко след като у мен загубиш сребърната си пантофка...
Докато скъсява се звездната ризка и пада звезда -
откъснато копче... Качи се на кралска каляска... ...