Ще разперя крила,
ще докосна пръстта,
ще тръгна на път,
ще стана прочут,
ще забравя тъгата,
ще видя светлината,
ще простя греховете,
ще помоля боговете,
ще поискам спасение,
ще напиша въведение,
ще сътворя творба,
ще начертая нова съдба,
ще живея като дете,
ще копнея с любящо сърце,
ще бъда родител,
ще бъда покорител,
ще обичам семейството,
ще се прекланям пред детството,
ще благодаря на съдбата,
ще се радвам на децата,
ще доживея до внуци,
ще срещна правнуци,
ще благословя и тези деца,
ще се поклоня пак пред тази съдба,
ще умра с радостна усмивка,
ще ме покрият с бяла покривка,
ще кажат за моя живот,
ще покажат онзи кивот,
ще ме почитат, може би, до край,
за това, което съм създал
и може би и до смъртта
ще разказват за моята съдба!
Как умрял съм с усмивка до теб,
с ръка на сърцето, отпред...
с последна дума "Любов".
Това беше моя послеслов!