Ще бъда сянка, ще се скрия
в някой тъмен ъгъл на града.
Страха си ще опитам да надвия,
макар погълната от самота.

Ще бъда сън, ще ме сънуваш...
може би ще съм кошмар.
Може болка да изпиташ.
Ще бъда спомен стар.

Мечта ще бъда в твойте мисли,
но едва ли ме желаеш.
Мечта ли съм... тъй съкровена, чиста,
достойна за мене да мечтаеш?

Ще бъда ангел, ще се боря!
Готова съм, но за какво?
Болката дълбоко ще заровя...
Готова съм, но за кого?

Ще бъда себе си, ще ме прогониш!
Ще ме мразиш, подир мене ще крещиш!
Да се върна никога не ще се молиш...
Недей! Едва ли ще сгрешиш...