Ще бъда твоя, с блясъка на миналите дни,
когато ти бе мой.
Ще бъда твоя, в сянката на белите мъгли
и с тайнството на звездния порой...
дори когато ти не ме желаеш,
аз пак ще бъда твоя!
Ще бъда твоя, когато зимата скове във лед
и сетните надежди.
Ще бъда твоя, когато лятото запали
плахите копнежи и изпепеля...
аз пак ще бъда твоя!
Ще бъда твоя, в бурята на дните,
в нощния покой,
дори когато вярата отлита,
аз пак ще бъда твоя!
Ще бъдеш ли отново мой?
© Дида Христозова All rights reserved.
Браво, Дида!
Това си е направо класика!
Чудя се защо има хора, които не се радват на хубавите неща, които Бог им праща чрез някого, а търсят все да се заяждат и плюят по този някого...
АДМИРАЦИИ!!!