Ще бъде нощ и ще вали. 

Часовник стар минутите ще отброява.

Ръждясал е, но без значение, нали?

Минутите в стрелки ще оживяват. 

Ще бъда аз. И ще си ти.

Пороят вместо мене ще говори.

Ще вие вятър, силно ще гърми.

Последно ще е и не ще да се повтори.

Ще бъда боса под дъжда. 

Дошло е времето да тръгна.

Не ще остане и следа

от път, по който да се върна.

Но шепотът дъждовен обещава

една присъда вечно да повтаря -

невинно бях виновна да те искам, 

осъдена съм днес да те забравя.