Щом тръгна, няма да се връщам.
От миналото имам смъртни белези.
И някъде ще построя онази къща,
където бих обичал само себе си.
Нахранил черния самотен гарван,
с парчета от сърцето ми, което спира -
ще го помоля в знак на благодарност,
да ти разкаже, че без теб умирам.
А ти ела по късни до̀би!
Когато мракът е застлал пътеките.
И светят тъжните гробове,
на всички влюбени мъже. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up