Ела, без адрес - просто странник случаен,
остави се на вятъра, пътя той знае,
коловозът на времето белези пази -
преминават душите и кърви оставят.
Остави се на май - той младежки ухае,
непривикнал на студ и безцветна надежда.
Ще вървиш по гърба на сияйното пладне,
в резедата на някаква бъдеща среща.
И не бързай, по пътя ти сам се откриваш
в огледало бездънно на прежни години,
зад гърба ти наднича човешката същност,
а ненужното крее, смълчано загива. ...