На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница?
Прагът ми с рози отрупан е пак,
цъфнаха в двора дори и налъмите.
А Арлекино, светият глупак,
щедро раздава душата си в тъмното.
Дóбър ти вечер, сполай и от нас.
Как ще ни бъде в страната на розите?
Щом даже клетият, зъл Карабас ...