Животът се мъчи да ме съсипе,
устройва ми капани, изненади сипе,
прилага ми своите схватки, изневиделица.
Падам, но ставам и в дъжд, и виелица.
Затъвам до гуша в помията, в калта,
но пак се подготвям за новата борба.
Падам по лице, повалена от скръб,
изправям се отново, но падам по гръб.
И точно тогава, с калното лице,
виждам високо луна и небе
Поглеждам различно, със други очи.
Тъжно небе, но обкичено с звезди. ...