Късно е за тези думи. Късно казваш ги на мен.
Всичко изчезна помежду ни в онзи гаден, скучен ден.
Късно е да ме поглеждаш с тези матови очи.
Спри в моите да се вглеждаш! Знаеш ли, че ме боли?
Късно е да се завърна в твоите хладни, ледени ръце...
Но защо ли, щом те зърна, ритъмът забързва моето сърце?
Уж забравих те. Но ето. Пак при мен се връщаш ти.
Мразя времето проклето... То накара те, нали?
И въпреки всичките спомени, започнах да забравям лицето ти.
Защо се върна? Не ти ли стигат старите рани в сърцето ми?
И само този път. И само днес. Копнежа си по теб забравям.
Ще кажа НЕ. А сега те изоставям...