Ще кажа НЕ.
Късно е за тези думи. Късно казваш ги на мен.
Всичко изчезна помежду ни в онзи гаден, скучен ден.
Късно е да ме поглеждаш с тези матови очи.
Спри в моите да се вглеждаш! Знаеш ли, че ме боли?
Късно е да се завърна в твоите хладни, ледени ръце...
Но защо ли, щом те зърна, ритъмът забързва моето сърце?
Уж забравих те. Но ето. Пак при мен се връщаш ти.
Мразя времето проклето... То накара те, нали?
И въпреки всичките спомени, започнах да забравям лицето ти.
Защо се върна? Не ти ли стигат старите рани в сърцето ми?
И само този път. И само днес. Копнежа си по теб забравям.
Ще кажа НЕ. А сега те изоставям...
© Мария Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Фамозен финал и Гранде творба! Поздрави
-
Можеш ли да ми кажеш тогава къде мога да намеря още твои произведения?
-
Благодаря ти за честното мнение.Нека да добавя и моето : "Самоубиецът" ме впечатли наистина много.Ще бъде хубаво ако публикуваш тук още няколко твои произведения.
-
Но как да кажа да щом знам ,че кажа ли го,
то няма да оттеква за последен път?
По-добре да сложа грандиозния финал,
отколкото винаги да съм на кръстопът.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
