Да преглъщам веч сълзи не мога
бучка в гърлото пътя им скри
душата безмълвна ридае в тревога
ослепяха очите без светли искри
Все нещо в мен не ти достигна
а ти ми беше във излишък
никой нищо не постигна
двама бяхме - но всеки бе самичък
А колко исках да бъда онази
жена нежна, съпруга добра
като в далечна пустиня оазис
от който за тебе да блика вода ...