Ако ме търсиш, прегръщайки безкрайните вечери,
ако лятото и дългите влажни целувки с друга
те карат да мислиш за мен,
ако миризмата на лукс и вкуса на червило,
замаскирани с невинност и сияещи в пурпурно,
ти подсказват, че си ме открил, си сгрешил.
Аз не съм сред тълпата от просяци на щастие.
Играта на сигурност не е моят хазарт.
Аз съм белязана с вярата, бликаща от две слънчеви детски очи, обагрени в
синьо.
Мен ме има в колебанието,
в раждането на утрото, разглезено от чаша горещо кафе,
в есенните полъхи на тишина и минало.
Там ме търси - и в бързината на милувки, крещящи "искам още",
и в аромата на пъпеш, насищащ със сладост пространството.
Ще ме намериш, разперила пръсти в копнежа по неуловимото.
Ако ме намериш, значи ме обичаш истински.
© Мила Пенева All rights reserved.