Ще ме обичаш ли, кажи ми, всеотдайно,
когато непрестанно вън вали,
когато сенки се промъкват тайно
и късат с пръсти спомените ти?
Когато във душата ти сломена
нахлули са въпросите безброй
и чоплят я, макар да е ранена,
не дават и дори за миг покой.
Когато дойдат вкупом угризенията
и впият жадно свойте пипала,
открехвайки вратата на съмненията,
какво ще сториш ти със любовта?
Ще я прегърнеш ли отвсякога по-нежно,
ще я притиснеш ли до своите гърди?
Дъхът ти ще я гали ли копнежно,
в очите ти ще парят ли сълзи?
Ще ме обичаш ли, кажи ми аз те моля,
напук на всичко и на всички ми кажи!
За любовта не трябва сила, нито воля,
тя, любовта е свобода, живот, мечти!
© Евгения Георгиева All rights reserved.