Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно,
по дирята от сянката ти бледа,
ще кажа нещо глупаво и смешно
от страх, че може би ще е последното,
(а себе си навярно ще изричам
и този път не ще играя роля).
Ще ме подсетиш ли как дръзко съм обичала,
отвътре как до смърт съм се разголвала, ...