Аз знам, че някой ден ще те посрещна,
приседнала на пътя ми във края.
Ще кажа нещо глупаво и смешно,
защото мисля, че ще те позная
по стъпките в безмълвието прашно,
по дирята от сянката ти бледа,
ще кажа нещо глупаво и смешно
от страх, че може би ще е последното,
(а себе си навярно ще изричам
и този път не ще играя роля).
Ще ме подсетиш ли как дръзко съм обичала,
отвътре как до смърт съм се разголвала, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up