Ще ме потърсиш пак
Защо мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа.
Не искам да играя твоята игра.
Не мога да съм вече твоята кукла - мечта.
Не искам, не искам теб.
Не искам да плача така.
Искам просто да бъда сама...
Забрави ли какво направи с мен?
Как вричаше ми се в любов и нощ и ден.
Как сляпо вярвах ти аз
и как наивно мислех за теб всеки час.
Защо ме наказа така,
да страдам по тебе с дъжда?
Защо всичко развали
с тези груби и подли лъжи?
Щях да ти простя и го направих,
но уви, и това ти не оцени...
С безразличие погледна на това,
че от любов по теб аз щях да умра.
Не искам да се боря с гордостта ти,
не искам да навеждам пак глава.
Та дори, когато бях с теб, аз чувствах се сама...
Аз зная, ще ме потърсиш пак
в някой тъжен и самотен мрак.
Но не, аз няма да съм там.
Ще излекуваш болката сaм.
2005
© Радена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Напълно съм съгласна с теб, при мен определено е така, всеки път когато пиша.Общо взето негативните мнения не ме интересуват, даже изобщо. Пиша за собствено удовлетворение/облекчение
-
някой да забелязва годината отдолу
всъщност не ме интересува...
Аничка, ако си тананикаш чалга си е твой проблем скъпа -
Наранена си и изпитваш необходимост да излееш болката си в рими. Не бързай, пречупи я през душата си, остави я да попие жестоко в теб. И тогава я изпиши. Ако можеш.
-
чалга стил ?!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
