Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната?
Аз знам, сега ще тръгна, но след време
пак до теб ще искам да застана -
притихнала, сломена...
Ще ме обикнеш ли отново тъй, както обича ме преди?
Или с поглед студен ще ме отпратиш ти?
Аз ще ти дам всичко що имам - 
сълзите и смеха си,
болката и радоста си.
Моля те, приеми ме!