Всеки се пита във свят като този:
"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"
Ако самотна душата ни проси
капчица нежност за своята рана?
Ако през мрачните, тъжни минути,
дълго се взира и търси пролука?
И в тишината от думи нечути
трепет копнежен на прага почука?
Всичко за миг, в нас, врата ще отвори.
Лъч от любов ще пробие тъгата.
"Има те обич" - небето говори.
"Ще ми се случи" - прошепва душата.