Ще мога ли?!
В глуха нощна тишина ще те разпръсна,
стига кътала съм спомени отляво...
днес от късовете болка ще възкръсна
и сърце ми преродено пак ще бъде цяло!
Няма погледът смълчано да се свежда!
Няма устните да пият вече самота...
като зрънце от изплакана надежда
ще те пръсна нейде, моя пареща сълза!
Да забравя искам всяка ласка и копнеж!
Но защо душата ми трепти с тревога!?
Ако споменът угасне в мене като свещ, ...