Уморена съм от брътвежи и суета,
жадувам за покой и дълбока тишина.
Бавно ослепявам в
непрогледната сивота,
копнея за истински бяла светлина.
Ще мога ли в грохота
да открия тишината?
Да почувствам покой
в шума на суетата?
Ще успея ли
на невежеството в тъмнината
да съзра блясъка на светлината?
Ще намеря ли сили
в отчаянието на сълзата
да усетя на щастието
красотата?
© Татяна Борисова All rights reserved.