Ще можем ли
Не можем да спасим
залеза единствено с надежда,
слънцето все някога ще спре.
Мига не можем да превърнем
във вечност и във вяра -
страх ни е,
защото много е боляло.
И не можем да спасим
сълзата - ще умре в прахта.
Самотата ù крещи.
Не сме герои сини
в някой от безсънните ми стихове,
не сме герои с теб.
Страхът е абортирал всички пориви
и думите остават мълчаливи.
Безсилни сме във своите измислици,
жалки и в усмивките дори,
усмихнати без смелост... скришно...
Този миг да продължим,
без да се заричаме "завинаги".
Само да го продължим,
докато очите се нагледат,
докато ръцете ни една във друга
все още пламват истински,
докато устните се намълчат.
Ще можем ли, ще можем ли
с теб това да си позволим,
да си подарим.
© Кали Пламенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"?" - беше опит за шега.
явно неумел -
'Страхът е абортирал всички пориви
и думите остават мълчаливи.'
Много оргинално мислене!!!
Поздрави!!! -
Благодаря, Полина! Радвам се, че ти е харесало, но повече се радвам, че си открила нещо за себе си вътре. Така сякаш някой ми подава ръка и ми вдъхва смелост.
Богдан, синьото за мен е символ на непрестанния стремеж у хората към хоризонта, към небесното, към едно друго измерение, където всичко е възможно. Тук, в този сайт, публикувам малка част от стиховете си и няма как да усетиш употребата на мойто синьо. В случая "сини герои" го разбирай като "смели стремежи".
Марина, не зная какво ще рече тази удивителна и ти отговарям простичко ------> ? -
Изключително много ми допадна, преоткрих себе си в думите ти... Споделих всяко чувство, всеки ред !
Моите поздравления !
-
Това "герои сини" пък откъде се взе,не можах да го проумея!?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
