В този тих безоблачен простор,
сълзи безсолни къпят моето сърце.
С любов душата ми, рисува красивия декор,
то всичко, всичко е изписано на моето лице.
Сърце престорено не дава капчица любов,
то страда изгарящо от злоба.
Затънало дълбоко в калния си ров,
ще носи болката в своята утроба.
В.Й. 18.09.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.