Ще остана!...
А тази нощ не ме прегърна,
ръцете ми останаха без теб.
На твоя гръб,аз гръб обърнах
и чувах само моето сърце,
а исках да целувам и да галя
и всяка част от тебе да докосвам,
със себе си от пламък да запаля
горещата ми страст, която нося,
но някак съм ти чужд. Не си ме свикнала
и чувстваш ме, че сякаш съм ти гостенин
тактичен съм, внимавам да не те обидя
и мъчно премълчавам. Без въпроси.
А тази нощ е толкова събудена,
прохладна и любовна, като в Май.
Една Жена без ласки, и възбудена
е някак нервен, недовършен край
и тъжният ти пулс едва усетих
погледнах и видях, че във очите
две капчици солени светят
целунах те със устни по сълзите
и с цялата тъга ми отговори,
че толкова ме искаш. До безкрая
във мрачните, безсънни нощи,
от Ада ти се ходи в Рая
А тази нощ за теб разбрах –
душата ти ме иска с тяло,
от пепел и от стружки се събрах,
желязното сърце е вече цяло
и може да забие в своя ритъм
с кръвта ми – сякаш е гореща лава
и тя ме разтопи. Да те обичам!
В живота ме поискай! Ще остана!...
Danny Diester
25.07.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и истинско!... Поздрави, Дани!
-
Благодаря, благодаря!
-
Браво, Дани! Така туптят истинските, изживяните стихове! Поздравявам те!...
-
"от Ада ти се ходи в Рая
...
от пепел и от стружки се събрах,
желязното сърце е вече цяло
и може да забие в своя ритъм
с кръвта ми – сякаш е гореща лава
и тя ме разтопи. Да те обичам!"
Поздравление за стиха, Danny!
. -
Много е красиво и с тъгата, даже!🍀
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
