Ти помниш ли ония чудни дни в градчето,
закътано на юг от Стара планина,
с оная ведрина приятна, откъдето
се вижда връх "Добрила", цял обвит в мъгла...
Потеглихме нагоре в утро засияло,
тревата още бе потънала в роса,
догдето стигнем лифта, слънце бе огряло,
решихме пеш да го изминем до върха.
Пътечка стръмна, криволичеща, ронлива
ни водеше през храсталаци и трева,
встрани бълбукаше речица ромонлива,
над нас се ширнала омайна синева. ...