Късче от лятото скрих в душата си
да ме топли през дългата зима,
с нежен спомен завих самотата си,
болката в мен стана незрима.
Много мъка в сърцето ми има,
все сълзи в очите ми парят
и не чакам да кажеш "любима",
топлината ми бавно изгаря.
Не чакам вече никого и нищо,
но върнеш ли се - знам,
щом погледите ни се срещнат,
ще плачем и ще си простим.