Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка,
със себе си за малко да помълчи.
В живота всеки покорява своята отметка,
нима е нужно да се бърза и търчи.
Ще подаря любов на хората, приятели които ме обичат,
сълзите сам ще бърша дори в трудните си дни.
Живота! Той си знае ще ни облича и съблича,
напред ще се върви, върви. ...