Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство
и плаках дълго, дълго след това,
завърнах се на първата ни среща
а там, намерих своята душа!
Самотна! Не! Тя просто си мълчеше,
навярно теб е чакала така!
И споменът, той също там стоеше,
прегърна ме и тръгна след това!