Изпръхналите устни на онзи нежен вятър,
който се протяга сънливо... в клоните на крушата...
ще ги докосна с пръсти, изтръпнали от чакане.
И ще повярвам...
В тихото на двора сгушена.
Че този шепот на отминалите хора ще остане
и някой ден и мойте думи ще повтарят жиците.
Че нечии нозе ще стъпват тук по пладне,
когато в клоните на крушата запяват птиците.
Че тези буци пръст ще помнят тежината ми
и с всеки летен дъжд във тях ще избуявам.
Че този светъл въздух ще мирише на завръщане. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up