Днес всичко на глас ще призная.
Време е да го чуеш, защото боли.
Трябваше ми време да осъзная,
но нещо в мен не изгасва, все гори.
Защо винаги идваш, когато не трябва?
Защо търсиш мен, когато си на ръба?
Не виждаш ли, че силата ми отслабва?
На мястото на всяко „не” крещя „да”.
С глупава шега усмивка си открадваш.
Когато съм най-сама все ще усетиш.
С неочакван жест или дума ме радваш.
И плача тайно нощем, щом не се сетиш. ...