Ще залепя със лейкопласт оръфаните дни,
когато още малко и да вярвам, но се спънах.
След тебе, както винаги, едва успявах да вървя
за да проповядвам колко лесно се живее.
Обичах да те трупам в пазвата за по-нататък,
запечатлен във миговете на геройски сблъсък.
Да се гордея пред такива като мен,
че си запазен, милосърден, всепрощаващ.
В тъмните секунди щом те дебнех,
очите виждаха, че то, сърцето ми не лъже -
че пламъците във необузданите очи
съвсем не са били любовни мъки... ...