Протягам ръце,но къде си?...
отново илюзии празни.
Отдавна те няма...отиде си,
затова че те пуснах се мразя.
Няма кой сега да прегръщам,
само спомените още са живи...
и чрез тях често се връщам
във времето когато бяхме най-щастливи.
Но аз ще продължавам да те чакам
защото знам...ти си Жената!
Кой знае...може някой ден случайно
да те зърна някъде в тълпата.