Ти помниш ли онези скрити трепети –
прохождахме като деца за първи път.
Като долитащи ята от лебеди
криле разперваше любов във нашта гръд.
Пред нас мечтите бяха теменужени;
преследвахме ги двама, яхнали коне;
понасяше ни топъл вятър, южният;
просторът спеше във нозете ни пленен.
Със смисъл бяха дните ни изпълнени
и много повече от обич беше в тях.
В очите ни проблясваше на съмване
Зората – росна и пречистена от грях. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up