И какво като се искаме...
и мислим все един за друг,
като всичко помежду ни е обречено,
до тебе има друга, а до мене друг.
Невъзможни сме, а търсиме причина
да ме видиш, да те видя...
А премълчани все остават
много неизречени слова...
Един в друг не можем да повярваме
и бавно трови ни това.
Ще рискуваме ли!?
... или завинаги ще се изгубим. ...