Ина:

-“Дали си виждал ада? Сигурно.

Рисуваш го с любовни краски.

За рая пишеш завладяващо.

Безкраен си. Като очакване.”

Мо:

-Тук познавам множество поети-

болката си те естетизират:

единствено с това заети,

с блянове те си парадират.

Ти не казваш да си преживяла

нещо от пътеките на ада,

да прошепнеш, че си оживяла

и във миговете на разпада?

Аз описвам случка прагматична,

вграждайки се скромно, без претенция,

но с позицията си критична

изразявам мойта екзистенция.

Ина:
-“Дали си слугата на дявола?

Или си сам, паднал чер ангел?

Едва ли и ти го разбираш,

но имаш... ръце на мечтател.”

Мо:

-Какъв е Ина, този тук мечтател,

не познаващ свойта идентичност?

Познавам аз такъв писател

и казвам, че това си е трагичност.

Мярката ти си остава двойна,

за да имитираш разсъждение

и читател с усмивка знойна

ти въвеждаш в заблуждение.

Преживяване, опияняващо

може да роди и текст омаен-

съдържание, завладяващо

може да посочи път безкраен.

Ина:
-“Дали твоят търсен покой

не е осъзнато проклятие?

Докато те пият душата ти,

ти чакаш нощта. И се будиш.”

Мо:

-В деня ни има много проза –

Ина, ти говориш пак за него:

почакай, туй е диагноза,

аз питам те за твойто его?!

Героят ти остава пак самотен-

“нормално” е да бъде отчужден:

с обратен знак е той грамотен,

но от какво ли той е запленен?

А битието Ина, днес е ново –

то трябва и да се провокира:

недей да мислиш, че наготово

проблем с решение се намира?!

Ина:
-“Преследваш принцеси и дракони,

убиваш... по малко от себе си.

С мечти на наивни се храниш,

а толкова искаш да вярваш...”

Мо:

-Тук правиш изложение безлично,

но нещо тайно имаш си предвид,

което, според мен, е неприлично,

защото има старомоден вид.

А иначе, сегашните процеси

за поетите остават сложни –

подменят ги успешно с принцеси

и правят стиховете невъзможни.

А аз съм във човешките съдби-

нормалното е с преференция,

но няма да се сърдиш ти, нали:

къде е твойта екзистенция?

Ина:
-“Възторгът и мракът във теб

са просто... реална поема,

готова да бъде написана

от някой несбъднат поет,

разчел само фрази от нея.”

Мо:

-Развихме с теб обширна тема

за раздвоения и ням поет:

дали не стана тя поема-

с това ще бъде той зает.

Но няма тук отделни фрази,

а водим разговор с теб – учтив,

защото теми като тази

направиха живота ни горчив.

Останаха и неизвестни,

защото и въпросът е практичен –

ще се появят и хора честни,

владеещи подход критичен.