Казвам ти, че те обичам и за тебе съм готова да умра,
защо тогава продължавам грешките си една след друга да редя?
Може би ми е безразлично, дали поведението си ще променя.
Та защо ли да го правя?
Така или иначе, не ще ме допуснеш до своята душа.
Сърцето ти със лед обляно е,
Съзнанието ти - от друга завладяно.
Обичам те - не ме обичаш,
Но знам че ще се справя с действителността.
И ще вървя само напред за да намеря любовта.