Ще се протегна като дива котка, сластно
и ще измъркам, близвайки те с устни.
Да дразниш котката - ти знаеш - е опасно.
В прозореца се блъска свежо утрото,
нахално в младостта си, неузряло
и грабнало на слънцето палитрата,
разлива злак по голото ми тяло.
Завесите ми махват непринудено -
пропускат вътре сънения вятър
и с мириса на сол, море и влюбени,
посрещаме преситени зората.
И звън-звънящи, в ритъм жив сърцата ни ...