Очи затварям и в съня те виждам

как идваш прелестен, красив

и нежно искам аз да те притискам,

в обятията ми да се почувстваш ти щастлив.

На лицето ми усмивка грейва,

сякаш изгревът дошъл е в зората,

сякаш нежна роза се разцъфва

във всяка фибра на душата.

Светът с теб е толкова прекрасен,

като приказка с край невероятен

и всичко сякаш е някаква магия,

и не ме е страх, и не искам да се крия.

Но когато отново очите си отворя,

сънят разсейва се и избягва в простора,

тогава осъзнавам, че далече си от мен,

че и днес ще бъде пореден мрачен ден.

Така нещастна, сънена и гола

до прозореца се приближавам,

а слънцето усмихва ми се от небосвода

и аз като роза в градината се съживявам.

Защото знам, макар да си далече,

че обичаш ме и мислиш пак за мен,

че време е сънят ми да се сбъдне вече

и щастливи да сме с теб във всеки следващ ден.