От обида ръждясаха всички мечти!
Ти ме виждаш с очи на предател...
Колко още да спорим, когато боли?!
Всяка дума тежи на обратно.
И се стряскат душите ни, даже в съня!
Отразявам те с болка в сърцето...
И когато съм паднала, твойта ръка
не е там,
да ме вдигне полека...
Загорчават минутите в късния час,
нежността ни потъва стопена...
Чувам как си отива копнежът от нас,
тишината надежди отнема...
Но...
Молитвата тайно прокарва живот.
Ще се срещнем ли там
покрусени?
Пред очите и Кръста
на нашия Бог,
под ръката Му
трайно смирени?
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
за човек преминал пустиня,
глътка и глътка събуждаш душа,
Благодаря , за доза пак ще намина!