Дълго бродих аз по земята-
голяма, като любов споделена.
Но все към теб ме връща тъгата,
защото ти си мойта вселена.
И някоя вечер в късния мрак,
когато в сън света се превърне,
ще прескоча тихо нашия праг
и времето назад ще се върне...
Влязъл с много обич у дома,
ще те целуна, моя единствена,
и пречистен от твойта сълза -
ще стана светъл, като истина... ...