Възродена и жива ще се буди гората
от топлата ласка на зора слънцеока.
Жажда за обич ще разлисти върбата -
вечната обич към дъха на потока.
А той закачливо, лудешки ще тича
край здравец и златочела вратига.
Иглики поляните с цвят ще закичат.
Кукурякът ще скочи, дочул чучулига.
В дърветата нови гнезда ще се свият
и нови крилца ще мечтаят за полет.
Кошута роса от тревите ще пие..
Май подраних... Дошла ли е Пролет?