И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час,
когато ще се върна във недрата
на космоса, от който долетях,
а тялото ми ще лежи в земята,
и аз ще бъда спомен за света -
навярно мимолетен, бил и тъжен.
Дали ще ме запази песента?
Не знам. Но пея. Друго нямам всъщност. ...