Премалели пръсти,
длани премалели
и душите,
отмалели в чувства.
Въздухът е отеснял за двама.
С устни, неузрели
жаждата да утолят,
притиснали на виковете
ехото,
телата ни
задъхано се търсят.
В хлъзгавата тишина на утрото
избледня нощта,
сякаш някой е разсипал мляко.
Кроткото докосване едва
се прокрадва,
разтопило вятъра
в мека ласка...
Сластна мекота
гали укротената ми кожа,
прошепнат стон,
невидим за слуха,
чуплив и крехък,
невъзможен
отмерва
стъпките олекнали на сетивата.
Преди звездите да изстинат,
повикана на малко име
от утрото,
ще си отида...