Днес вдигнах поредната стена
на пътя между мен и тебе.
Душата ми се сгуши във сълза,
и потече безутешно към Вселената.
Към звездите на нощното небе,
и те - сираци - светят, но не топлят.
Като малко изоставено сърце,
забодено на връх света самотно.
Дали и те примигват от тъга?
Дали не се опитват да ни кажат,
че вечността е просто светлина,
изпратен зов за близост от безкрая? ...