Ще сънувам на скута ти
Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето
води лудия марш на оловни войници.
Всички бойни полета са верни на думите,
зад които прикривахме обич и липси.
Пада сухият клон в изтънала рекичка
и зеленото жабче не кряка - амнезия.
На последна, по чудо оцеляла, тревичка
се люлее щурче и отказва да слезе.
То настройва цигулка, по залез ще свири,
ще ни вика за танци и близост кармична,
а когато небето кръвта си съсири,
ще сънувам на скута ти как си ми всичко.
https://youtu.be/Y8DJPtXeGw8
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, приятели! Хубав и усмихнат творчески ден ви желая!
-
Браво, Райне! Прекрасно и оригинално!
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета. -
"... На последна, по чудо оцеляла, тревичка
се люлее щурче и отказва да слезе." -
Великолепие!!.....
-
Благодаря, Гавраиле! Много вдъхновение ти желая!
Светеле, дай Боже всекиму прекрасни мечтания! -
Много удачни метафори.
Харесах! -
Какъв сладък сън ти предстои, Райне...
Завиждам ти...
-
😜Лека и нежна... И за перото!
-
Благодаря и на теб, Райне!
-
Някои стихове ми харесва да ги пиша, други-не. Този е от първите. Благодаря ти, Георги!
-
Хареса ми.
-
Силве, хубава вечер ти желая!
-
Всеки образ оживява, а усещането е прекрасно!
-
Благодаря ти, Анастасия! 😜
-
Еха, красива поезия, великолепно!
-
Благодаря ти, Георги! Хубава есен да имаш!
-
Поезия!
Това е.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
