О, да приседна ли под твоя ствол?! Да ми минава времето. Да ме минава времето! Да ме обезличиш до коренище. Да не докосна плодовете ти - маслинено-зелени орехи!
Или пък да те възкача? Сега или да чакам жътвата? Такава сянка е убийствена - за гърлото директно сграбчва.
Да взема да те отсека? Да те довърша във жаравата, и през комина да отлита на части твоята душа?
Бездействието ме убива. А всяко действие е грешка!
Дано всичко е само метафора.
Не посягай на орех. Грехота.
Ех, в поезията всичко може, който го може...
Стихът е толкова хубав. Гали слуха.
Обичам... да те чета.
Заради финала- пиши.Ако не- попей.Ще помоля вятърът да стихне.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.