Ще те чакам...

Виолетово огледало, над черна нощ, отрази заспало тяло в нежни обременености...

Ще те чакам с кана лед, разсипана по мойто тяло.

Със звуци нежни като пролетна роса.

Ще те чакам като умрял от мразовито бяло.

Досети се! Аз съм там и пея песента…

Ще те чакам с палитра от ярки цветове.

Със сянката, която тебе затъмни.

Ще умирам чакащ твойте дарове.

Досети се! Съживи ме и в мене ти пламни…

Освети ми таз сянка... аз те чакам.

Приказката, наша, припомни си -

Целуни ме, събуди ме... аз те чакам.

Кана лед те чака, разсипана по мойто тяло!