Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още,
когато листата бяха зелени – с едно намигване
и една роза.
И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,
аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе
да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози
да ми даряват.
Ще те чакам, любими! ...