Oct 14, 2012, 3:36 PM

Ще те има! 

  Poetry
783 0 24

Тук мечтите тихо бродират спомени

до угаснали стари огнища.

Още плачат, строшени, пъстри стомни

за водата недоизпита.

 

Още чувам как свири кавалът на дядо

в одаята, вече чужда.

Сън било е моето детство шарено.

Няма никога да се сбъдне!

 

Един път на ден идва рейсът празен.

Малко тук са останали живи.

Мое село - мое далечно щастие.

Ще се връщам и ще те има!

 

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??