Все пак аз ще те намеря,където и да дишаш ти!Върху небето ще се покатеря и яхна кон от питащи звезди.Ще полетя така стремглавонад хора, чувства и мечтии в полета ти няма да забравям,че трябва да побързам -някъде ме чакаш ти!Спътник ще ми бъде лунен вятър,тръгнал като мен в нощтада дири любовта си по земята, да й даде от своите крила.Ще пътувам с капките лъчисти,сбрали в себе си безброй дъги.Ще летя със птиците, със хукналите листи,ще те търся - някъде ме чакаш ти!..............След години - от мечтите отрезняла -ще осъзная в пълен с мъдрост ден,как във стремежа си да те намеря, аз не съм видяла,че всъщност винаги си бил до мен.